Не изключвайте Турция от европейските усилия за отбрана заради Ердоган 

Писателят е шеф на програмата за Турция в Института за Близкия изток и създател на „ Войната на Ердоган: Борбата на един мощен човек вкъщи и в Сирия “

Лидерите на НАТО ще се срещнат във Вашингтон през юли в сериозен миг за европейската защита. Нахлуването на Русия в Украйна удостовери, че Европа не може да се отбрани без Америка. Това е тревожно, изключително като се има поради, че Доналд Тръмп, чийто ангажимент към европейската сигурност е в най-хубавия случай под въпрос, може да се върне в Белия дом. Дори в случай че идващият президент е еврофил, войната в Украйна и напъните на Съединени американски щати да се извърнат към Индо-Тихия океан слагат Европа в най-опасния миг от десетилетия.

За да стои на личните си крайници в защитата, Европа би трябвало да стартира да се забавлява с неуместни хрумвания. Това включва включването на Турция в проекти за увеличение на военния потенциал на Европа. За доста европейски водачи обаче турският Реджеп Тайип Ердоган оглавява листата с неприятни сътрудници - и има за какво. Неговото автократично ръководство, непредвидимост и словоизлияния против запада постоянно ги ядосват. Дългото отсрочване на турския мощен човек с присъединението на Швеция и Финландия към НАТО беше единствено последното главоболие за западните водачи. Добавете уютните връзки на Ердоган с съветския Владимир Путин и проблематичната история на Турция с Гърция и Кипър към сместа и излиза наяве за какво Анкара не се преглежда като незаместим съдружник, а като развалящ европейската сигурност. 

Не е изненада, че Турция беше изключена от напъните за създаване на отбранителния потенциал на Европа, в това число Постоянното структурирано съдействие. Създаден от Европейски Съюз през 2017 година на фона на паниките по отношение на уговорката на Тръмп към европейската сигурност, Pesco има за цел да задълбочи съдействието сред държавите-членки, само че е отворен за присъединяване на трети страни. Европейски Съюз обаче от дълго време отхвърля присъединяване на Турция по политически аргументи. Един неприкрит съперник на включването на Турция е френският президент Еманюел Макрон, който приканва за по-силна европейска отбрана и по-настоятелен Европейски Съюз в международен мащаб, само че вижда външната политика на Ердоган като спънка. 

Макрон може да не желае да го чуе, само че на Европейски Съюз му липсват военните качества, с цел да отговори на неговите желания. Защитата на Европа от ревизионистка Русия би трябвало да включва страни от НАТО отвън Европейски Съюз. Неудобната истина е, че изключването на Турция от напъните за усилване на европейската защита поради Ердоган е късоглед.

Турция към този момент играе сериозна роля в отбраната на Европа. Участва в интервенции на НАТО и доста задачи на Европейски Съюз. Освен това построяването на потенциала на континента да се пази е план на генерации и Ердоган няма да ръководи Турция постоянно, колкото и да се пробва. Местните избори през март, които нанесоха сеизмичен удар на ръководещата партия, акцентират отслабването на властта на Ердоган. Турция след Ердоган може единствено отчасти да промени външната си политика, само че ще има какво да предложи на европейската отбрана против Русия. Ето три аргументи за какво. 

Първо, макар култивирането на тесни връзки от Ердоган с Путин, ревизионистка Русия съставлява сериозна опасност за националната сигурност на Турция. Второ, отбранителната промишленост на Турция получи подтик при ръководството на Ердоган, само че нейното бъдеще ще бъде още по-светло с демократично ръководство, меритокрация и финансова непоклатимост. От муниции до системи за противовъздушна защита с дребен и междинен обхват, отбранителната промишленост на Турция може да изплати дивиденти за европейската сигурност в дълготраен проект и да помогне на Европа да запълни пропуските, оставени от Съединени американски щати. И най-после, Турция може да помогне на Европа с дефицита на работна ръка. Под ръководството на Ердоган турската войска, както всички други институции, беше политизирана и напълнена с лоялни хора. Но това към момента е втората по величина войска на НАТО и нейният професионализъм ще бъде възобновен, откакто автократичната политика бъде отстранена.

Възстановяването на европейската защита е монументална задача. Когато Европа събере военните си дейности, тя би трябвало да включи Турция в своите проекти. Това освен ще ускори защитата на пост-американска Европа, само че ще закрепи Турция след Ердоган в архитектурата на сигурността на Европа.

Писмо в отговор на тази публикация: